За проститутките „игра на гаджета” означава отношения с клиента, които не се изчерпват със секс, а включват вечеря, разговор и други дейности, които заместват истинска емоционална връзка. Суровият и стръвно наболял филм на Стивън Содърбърг – вторият му експеримент в нискобюджетното дигитално кино след интригуващия Сапунени мехури от 2005 г. – проследява няколко дни от живота на предоставящите такива услуги. Главната роля е поверена на известната порно актриса Саша Грей. Грей е не само елегантно и изискано момиче, което с лекота можете да представите на мама (стига да не говори много за работата си), но се проявява и като интелектуалка. Тя твърди, че е страстна почитателка на Антониони и Фон Трир и при навлизането си в порното обмисляла да ползва псевдонима Ана Карина в чест на музата на Годар. Игра на гаджета представя проституцията като микрокосмос в капиталистическата икономика. Всъщност рекламното изречение за филма на Содърбърг – „Гледайте го с някого когото ******” – е подвеждащо. Развиващото се на фона на рецесията действие обвързва филма много повече с икономиката, отколкото с еротиката.