Геният на Вернер Херцог личи най-ясно в откриването и анализа на крайностите – човешки, животински и ландшафтни. Този негов филм е вдъхновен от изключителните подводни кадри, заснети от негов приятел учен, работил на научна станция в Антарктида, така че екстремният пейзаж му бил поднесен на тепсия. Херцог се запитал: не би ли било логично да се предположи, че хората, избрали да работят и живеят в подобна красива, но безмилостна обстановка, ще имат интересни истории за разказване? Южният полюс като магнит привлича хората без цел. Тук има лингвисти, философи и миячи на съдове, мъж, чиито необичайни пръсти показват, че е потомък на ацтекските крале, и жена, която се облича като куфар за забавление, и цялото това разнообразие е увенчано от неподражаемо мрачното чувство за хумор на автора. Той е смутен от не толкова романтичните страни на живота в изследователска станция „Макмърдо” (и заклеймява „извращенията като залата за аеробика и часовете по йога”) и от време на време безизразният му коментар заглушава криволичещите хвалби на интервюираните. А в най-красивия момент от филма звучи българска народна песен, изпълнена от ансамбъл „Филип Кутев”.