По стената на спалнята издайнически пълзи сянка, докато красив мъж бърчи вежди над опита си да превърне лингвистиката в конкретика и мисълта в текст. В кафене художник рисува разнообразните посетителки на заведението, като тъмният графит повтаря нежната милувка на френската светлина по лицата им. Но с бавното натрупване на детайлите осъзнаваме, че мъжът всъщност търси сред клиентките определена жена, която е срещнал за кратко преди години. Започва потайна детективска игра и филмът се превръща в серия от повторения, които ни разкриват сблъсъка на творческия дух, обкръжението, желанията и спомените. Процес, който намира отражение дори в начина на заснемане. Разказът се разгъва в серия от отражения – графити, търкалящи се бутилки, животи и желания, изживени в постоянно дублиране. От времето на Фотоувеличение на Антониони насам не сме виждали толкова омагьосваща и двузначна връзка между образа и възприятието. Операторът на В града на Силвия разкрива премеждията на един бодлеров тип герой, който се опитва да запечата съвършено отражение на света чрез вечната светлина на широко отворените си очи.