„Трудно е да се опише циганската музика, но където има цигани, има и музика. Животът ни е много труден и ако нямаме нашата музика, ще трябва всички да се самоубием. Музиката е нашето лекарство, нашият опиум.” Чико Илиев 30-годишен циганин акордеонист прави оркестър във Виена и го кръщава „Джазта-праста”. Този оркестър печели най-престижната австрийска награда за „уърлд мюзик”. Филмът проследява младия виртуоз по пътя му на връщане в България за първи път след 10-годишна емиграция. Тук, в град Котел, в една от най-бедните цигански общности в страната, той преподава на даровитите местни тийнейджъри. Мартин Любенов не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин. И все пак той не е и героят-идеалист, който отхвърля клишетата в настроенията срещу циганите. Този филм е за пътя, по който поема музикантът, независимо от границите, етическите предразсъдъци и инерцията на консервативното мислене.